Един последовател, чрез Охана!
За нещата, които ни заобикалят, но никога не ни пречат. За нещата, които се случват, но не винаги се виждат. За “малките” неща в живота... тези, които тайно се надяваме да ни сполетят и същите, които би трябвало да ни правят щастливи. Животът ни среща с различни ситуации, хора и характери, които изпълват всеки миг от ежедневието ни, като превръщат последното от „едноцветно-сиво” в такова, изпълнено с всички цветове на дъгата. Всеки цвят има своята красота, но дали всеки от нас има време поне за минута да се замисли и да я оцени.
Какво е “малкото” чудо, което те накара да се усмихнеш днес...?
Tsveti :)
One follower, by Ohana!
In honor to the things that surround us, but never stand in our way. For the things that come to pass, but are not always to be seen. Devoted to the “small” things in life… those that we secretly long for to come across us and the ones that are supposed to make us happy. Life gets us together with diverse situations, people and personalities, that complete each and every day moment, turning out the latter from “grey-colored” one into such full of all the colors of the rainbow. Each color enjoys its own beauty, but has any of you wondered and thought for a minute in order to appreciate it.
What is that “small” miracle, that has put a smile on your face today…?
Tsveti :)
Аз лично се "усмихнах" още в 6.30 сутринта, изпълнена с идеи и работен ентусиазъм! Майтап! Усмихна ме моето куче, което както винаги е пълно със сутрешен ентусиазъм и желание да се "види" с приятелите си в парка, да "обозначи" някое ново, по-младо от нея гадже, да ме гледа вярно и с любов право в очите, и т.н. кучешки й работи!
ReplyDeleteИначе, браво, последователко! Ти и OHANA ме усмихнахте тази сутрин. Е, и кучката Сара, както е написано по-горе, но преди всичко, Вие!
ReplyDeleteБлагодаря! Днес се събудих с мисълта, че ще дам шанс на една малка светкавица да сподели мислите си с всички вас, чрез блога ми, и тази мисъл ме усмихна:) Денят е по-различен за мен и поради това, че времето все повече ме приближава към нещо много вълнуващо и хубаво, което ще сполети семейството ми още утре, а именно присъединяването на новия ни член - Аксел :)) А, това, че си ми писала, приятелко, още повече ме накара да се усмихна :))
ReplyDeleteЕ, малка снеткавице, честно казано, в последно време се напъвам да са усмихвам. Торнадото, в което съм влязла все трябва да свърши, по същият начин, по който сиво-черното е красиво, яко искаме да е така. Накараме да се замисля за нещата около мен и да си дам сметка, че някои от тях примам за даденост и съм забравила да ценя и да им се радвам. Някои от тях са твърде лични и не мога да спомена, но това, че се усмихнах в края на деня, е само твоя заслуга. И както днес ни пожелаха - нека гадостите останат в старата година. Коледа чука на вратата,а Новата година е надежда за по-добро, което ще ни връхлети с бясно сила. А другата светкавица лити, лити кьм новия член на семейството, който и аз очаквам с нетърпение, учудващо за мен, защото не съм кучкарка.
ReplyDeleteObicham vi, vsi4ki komentatorki po-gore :):):)
ReplyDeleteОхана знае! Днес е деня на срещата. Големият ден! Чакам и аз като малко дете да видя мъникът! Хубаво е да знаеш, че ще имаш още един верен и преден приятел! От вчера пред мен е погледът на едно дете, в който е събраната цялата сила за надежда и вяра, в това, че на Коледа стават чудеса. Вие сте прекрасни родители!
ReplyDeleteБлагодаря, приятелко! Така е, дори и некучкарите бяха заразени от моята еуфория!! А за едно мачкане на уши никога не е късно :)) За мен, няма по-прекрасно нещо от щастливите очи на дъщеря ми, защото в този момент отговорността, която съм поела към нея се "облича" в смисъл. А колкото до прекрасните родители, ти си една от тях, защото твоето дете е най-обичаното от всички на света :)))
ReplyDeleteГушнати заедно, в очакване на Коледа ;-))) А тя, ех, тя ще бъде чудесна! ...както всяка година..., но тази - по-различно за всеки един от нас, от "ohana"..;-)
ReplyDelete:))))
ReplyDelete