Jan 25, 2012

Париж с дъх на кроасани (Paris with the scent of croissants)

(... или за една непокорна мисъл ...)

Делничен ден и нищо забавно, а всъщност мисълта ти е някъде там... в Париж. Не ти се обича, уморен си някак, но сърцето на крилете на мисълта лети ли лети и отново кацва на онзи прекрасен мост, на Александър мост. И ти се иска да си там. Няма да си мечтая, си казвам. Защо да го правя, та това е само един лъскав мост? Но мисълта ми е толкова непостоянна и същевременно завинаги притихнала в кътчетата на Версай. Не би ли могла да се скита тази моя мисъл някъде другаде. Някъде, където няма да бъде толкова развълнувана. Да не се потапя в златистите цветове на кроасаните, в слънчевите лъчи, отразяващи се върху сънените води на Сена. Сякаш е било вчера, разхождам се мислено по тези толкова объркани и водещи ме към неизвестното улици. Колкото неизвестно, толкова и притегателно. Като непоправима зависимост, без ясни последици. Не е необходимо да си навсякъде, достатъчно е да стоиш и да поемаш сутрешния дъх на кроасаните. Някой ми беше казал, че за да усетиш духа на Париж трябва да станеш рано сутрин, да седнеш в някое малко кафене и да си поръчаш чаша ароматно кафе, гледайки как градът се събужда. Било като магия. Всъщност е така, но и повече. Мирисът на топли кроасани, вкусът на препечена коричка на малка франзела и онзи забързан поток от хора в метрото... И веднага ти се приисква да споделиш мига с някой, макар и не толкова близък. Но това е само една непокорна мисъл. Всъщност съм толкова далече. Но как да я спра, като при самото споменаване на Париж и ето, все едно малък непочистен уличен фенер присветва мъждиво в погледа ми. И по тихите улици на моята мисъл е толкова лесно да почувстваш духа на града. Дори и да си сам, пък макар и в мислите си. Понякога си мечтая за пролет в Париж, за малките розови цветчета по дърветата в парка, за изтънчените балкони с парапети от ковано желязо. Мисълта ми е там някъде, няма да я връщам, няма да я измъчвам, нека броди, предлагайки без пари своята обич на градът, който не спи ...

(… or for one unconquered thought …)

Just an ordinary day and nothing amusing around, but in fact the thought is somewhere there… in Paris. You do not want to feel love, you feel tired somehow, but the heart flying on the wings of that thought is floating and then once again alights on that magnificent bridge, Pont Alexandre III. And you just dream of being right there. I will not dream, that’s what I am telling to myself. Why doing so, that’s just a shiny bridge? But my thought is so uncertain and at the same time deeply hushed in the recesses of the Palace of Versailles, forever. Couldn’t that thought of mine wander somewhere else. In a place where it won’t be that excited. Not to flood in the golden colors of the croissants, in the rays of light, that reflect in the sleepy waters of the Seine river. It seems like it was yesterday, I am taking a walk with my mind and thoughts in those so complicated streets that are leading me to something unknown. Even being unknown that something is an attractive one. It feels like an irretrievable addiction without any clear consequences. You don’t need to be all around, it is fair enough to stay like that and to sense the morning scent of the croissants. Someone has told me once, in order to feel the spirit of Paris you have to wake up early in the day, to take your seat in a cozy small cafeteria and to order a cup of aromatic coffee, staring at the city while it is awaking. It feels like a magic. It really does, but even more. The smell of warm croissants, the taste of nicely baked loaf bread cover and the stream of all those people rushing in the subway… And in right that moment you just feel like sharing that moment with someone, even not that close one. But that is just a unconquered thought of mine. In reality, I am far away from it. But how can I stop it, when while just saying the word Paris and there it goes, it looks that my eyes see a small not cleaned street lantern glimmering. And in the quiet streets of my own thoughts it seems so easy to feel the spirit of the city. Even being alone by yourself, even only in your thoughts. I am sometimes dreaming for a spring in Paris, of the tiny pink blossoms on the trees in the park, of the classy balconies with wrought iron parapets. My thought is somewhere there, I won’t take it back, I won’t make it suffer, I will set is free to roam, offering free of charge my love to the city that never sleeps…         











Jan 11, 2012

За един рожден ден

Обикновено, на рождените дни, хората получават подаръци, или поне се надяват на такива. Е, днес, аз ще ви подаря моята усмивка! Тя е за всички онези, които обичат рождените си дни, а и за тези, които не искат да признаят, че това си е само нашият, специален ден. Бъдете здрави и усмихнати, радвайте се на възможността да се събуждате и да дарявате някой с усмивка или дори самият себе си. Обичайте, дори и самите себе си. Бъдете любопитни и целеустремени. И намерете поне един човек, които да сподели вашата усмивка, в ден като моят :)))

Typically, on birthdays, people receive gifts, or at least hope of such. Well, today I will give you my smile! It is for all those who love birthdays, and for those who do not want to admit that this is our special day. Be healthy and smiling, enjoy the opportunity to wake up and donate to someone with a smile or even smile to yourself. Love, even yourself. Be curious and purposeful. And find at least one person to share your smile in your birthday :)))

Jan 10, 2012

Безхаберието или силата на духа... (Irresponsibility or the power of spirit...)

Един достоен човек си отива и за миг настава тягостна тишина.  Знаем, че не можем да излъжем природата, и въпреки това, се ядосваме. И си задаваме хиляди безмислени въпроси. Защо на нас? Защо точно сега? Не можеше ли да заблудим съдбата и да продължим нататък ... заедно.  Защо именно този човек? А всъщност, не зависи от нас. И когато го разберем, тъгуваме. За миналото.  За настоящето, за пропуснатото бъдеще. И забравяме за ценното в цялата история. С какво ни е зареждал този човек, какви сме били покрай него. Дали неговото съществуване, макар и кратко, ни е обогатило или ни е направило по-добри. И колкото по-бързо го проумеем, толкова по-добре. Защото миналото не може да се промени, а настоящето е наше. Утрото все още не е настъпило и само любопитството за утрешния ден е това, което ни кара да вярваме в него. И неосъзнатото желание  да продължим борбата със себе си и другите, тези, незаинтересованите, тези, които дори не са и наши врагове. А някъде, точно в този момент, се ражда едно дете, което ще продължи магията на утрешния ден.
Провокирано от историята на Теодора Захариева.

A man of worth is gone and for just a moment oppressive silence falls. We do know that we can not cheat the nature, despite all, we do worry. And we keep on asking ourselves thousands of meaningless questions. Why me? Why now? Couldn’t we deceive the fate and go on our way … together. Why that particular person? But in reality, it’s not up to us. And when we happen to realize it, we do feel sad. For the past. For today, for the future that we have missed. And we forget about the true value of the entire story. What is the energy that the particular person has given us, what we have become, being around together. Whether his or her existence, even for a short while, has enriched or made us better men. The sooner we get to understand it, the better. Because the past is something that we can’t change and the reality is here to stay. Although the morning has not come yet, only the curiosity for tomorrow is the one that make us believe in the latter. And the unconscious desire to keep on fighting with ourselves and with the others, those that are not interested, those that are not even our enemies. But somewhere, right in that moment in time, a child is born, a child that is going to carry on the magic of tomorrow.
Provoked by the story of Teodora Zaharieva


Jan 6, 2012

Първа новогодишна нощ на Аксел (Axel's first New Year Eve)

Ето, че мина и първата новогодишна нощ на Аксел у дома. Колко много хора, подаръци, танци и ... усмихнати лица. А той, сякаш винаги е живял с нас. Геройски посрещна веселието на хората, облечено в канонада от фойеверки и опитите им да влязат в ритъма на традиционното Дунавско хоро. И получи много обич и внимание от всички, без изключение.
As it goes, Axel's first New Year's Eve has already passed by. So many people, gifts, dancing and ... smiley faces. And he, it seems like has always lived with us. He has bravely welcomed all the folks' celebrations, dressed up with cannonades of fireworks, as well as all their efforts to step up into the rhythm of the traditional Dunavsko horo. And has received all our love and attention, with not a single exception.
Как не ми се спи ... Nope, I don't want to sleep ...


























 







































































Може ли и аз да получа подарък? Can I get a gift too?
Вижте колко съм послушен ... Look at me, I am so obedient ...

Какво ли ме очаква през новата година? What will the New Year put me through?
Ще се направя на заспал, за да ми сложат тази смешна шапка ... I will pretend to be asleep, so they can put that funny hat on my head ...
Получих подарък и ...  купон I have already got my gift and ... a super cool party ...
Моя си е топката ... That's my ball ...
След тежката нощ да поспим ... Let me take a nap after that tough night ...

Jan 1, 2012

Честита Нова Година! (Happy New Year!)

Честита Нова Година!
Нека да е здрава и щастлива,
нека да е късметлийска и по детски дива,
нека да сме мъдри и спокойни,
нека да сме повече достойни,
нека безрезервно да обичаме,
нека срещу себе си да тичаме,
нека добрини да правим
и в утрешния ден да вярваме!
Happy New Year!
Let us be healthy and happy,
lucky and  wild as a child,
wise and calm,
more worthy,
to love unconditionally,
to run through ourselves,
to make good things
and believe in tomorrow!