Един достоен човек си отива и за миг настава тягостна тишина. Знаем, че не можем да излъжем природата, и въпреки това, се ядосваме. И си задаваме хиляди безмислени въпроси. Защо на нас? Защо точно сега? Не можеше ли да заблудим съдбата и да продължим нататък ... заедно. Защо именно този човек? А всъщност, не зависи от нас. И когато го разберем, тъгуваме. За миналото. За настоящето, за пропуснатото бъдеще. И забравяме за ценното в цялата история. С какво ни е зареждал този човек, какви сме били покрай него. Дали неговото съществуване, макар и кратко, ни е обогатило или ни е направило по-добри. И колкото по-бързо го проумеем, толкова по-добре. Защото миналото не може да се промени, а настоящето е наше. Утрото все още не е настъпило и само любопитството за утрешния ден е това, което ни кара да вярваме в него. И неосъзнатото желание да продължим борбата със себе си и другите, тези, незаинтересованите, тези, които дори не са и наши врагове. А някъде, точно в този момент, се ражда едно дете, което ще продължи магията на утрешния ден.
Провокирано от историята на Теодора Захариева.
A man of worth is gone and for just a moment oppressive silence falls. We do know that we can not cheat the nature, despite all, we do worry. And we keep on asking ourselves thousands of meaningless questions. Why me? Why now? Couldn’t we deceive the fate and go on our way … together. Why that particular person? But in reality, it’s not up to us. And when we happen to realize it, we do feel sad. For the past. For today, for the future that we have missed. And we forget about the true value of the entire story. What is the energy that the particular person has given us, what we have become, being around together. Whether his or her existence, even for a short while, has enriched or made us better men. The sooner we get to understand it, the better. Because the past is something that we can’t change and the reality is here to stay. Although the morning has not come yet, only the curiosity for tomorrow is the one that make us believe in the latter. And the unconscious desire to keep on fighting with ourselves and with the others, those that are not interested, those that are not even our enemies. But somewhere, right in that moment in time, a child is born, a child that is going to carry on the magic of tomorrow.
Provoked by the story of Teodora Zaharieva
Да животът е кратът,но изпълнен и с много хубави мигове, заради които трябва да го ценим и живеем с удоволствие и сила. Сила да приемаме и превъзмогваме предизвикателствата. Звучи като клише,но е простичка истина. Затова трябва да се радваме на всико и всички, които ни заобикалят, на тези хора, които сме срещнали и да влезли в нашия живот.
ReplyDeleteЧестит Рожден Ден приятелко! Желая ти от цялото си сърце да си здрава, да постигаш мечтите си, за да имаш нови, за които да живееш. Да се усмихваш на изгрева на слънцето и да цениш малките неща в живота,за да осъзнаваш всеки ден, как той е изпълнен с чудеса. Да обичаш и даряваш с обич тези, които са около теб и те обичат и мислят за теб. Радвай се, смей се, стреми се, превземай, не спирай да опитваш, купонясвай и не забравяй, че имаш приятели, които дори и рано сутрин вдигат чаши за теб!
Благодаря! Иска ми се да остана завинаги онова усмихнато момиче на 18 години, за което светът беше само нещо прекрасно неизвестно ...
ReplyDelete