Чувството на гордост, че си българин

Чувството на принадлежност към определено място, някъде по света, се създава. Навици, чувства, задължения, това е мястото, към което принадлежим. Но сега, в този момент. Там, където сме се родили и проговорили майчиния си език, това е ОНОВА място, което носим в сърцата ни завинаги. Всеки от нас, поне веднъж си е задал въпроса - НАКЪДЕ, но решението е винаги наше. Къде да е нашето място, къде да пуснем корени, къде да се връщаме винаги, когато имаме нужда от това, е въпрос на лично решение. Решение, понякога облечено в компромиси. Скрито дълбоко в съзнанието ни, обаче, остава чувството за принадлежност към родината, към езика, който не се забравя, дори и при опитите ни да подражаваме. Затова оставаме, затова не спираме да се взираме в прекрасните очи на българската природа, затова оставаме българи, където и да сме.

Благодаря на една моя скъпа приятелка, че ме провокира да напиша тези редове..

A sense of belonging to a particular place, somewhere in the world, is created. Habits, feelings, obligations, this is the place to which we belong. But now, at this time. Where we were born and have spoken the mother tongue, THIS is the place that we carry in our hearts forever. Everyone has experienced at least once in life restlessness, impatience and desire for change. Each of us has at least asking the question - WHICH WAY, but the decision is always ours. Where is our place to launch the roots, where to go back whenever we need it is a matter of personal decision. Decision, sometimes dressed in compromises. Hidden deep in our minds, however, there remains a sense of belonging to the homeland, to the language that is not forgotten, even as we try to emulate. That is why we remain, we do not stop to stare at the beautiful eyes of the Bulgarian nature, we remain Bulgarians, wherever we are.

Thanks to one of my dear friend, that provokes me to write these lines...